Измерено, не предположено:
как всъщност се тества
вертикалният отскок

Попитай някой спортист колко му е отскокът — ще получиш число. Попитай го откъде идва това число — и става тихо. Пипнал е ринга преди две години. Мери „на око". Казал му е съотборник.

Цялата ми треньорска кариера е минала около числата на отскока — контактни платформи, Vertec, кадър по кадър от камера, в клубни зали и в национални отбори. И картината винаги е една и съща: спортистът, който си знае числата, ги подобрява. Онзи, който предполага, си остава там, където е.

Защо измерването е половината тренировка

В ЦСКА София женският отбор вдигна средния си вертикален отскок с 12% за един сезон. Често ме питат каква е тайната. Тайна няма. Тествахме постоянно, всяко момиче си виждаше числата — и числата сами създадоха настървението. Измерваш ли скока, скокът получава внимание. Тестването не е скучната част преди тренировката — тестването си е тренировка.

Втората причина е по-прозаична: умората. Височината на отскока е един от най-честните сигнали за готовност, които имаме. Падне ли отскокът чувствително под обичайното ниво, нервната система ти казва нещо — обикновено дни преди самият спортист да си го признае. Никоя анкета не е толкова искрена.

Как всъщност се измерва отскокът

Почти всички сериозни методи стъпват на една и съща физика: времето на полета. Във въздуха върху теб действа само гравитацията — затова времето между отскачането и приземяването казва точно колко високо се е вдигнал центърът на тежестта ти. По-дълъг полет — по-висок скок. Просто и красиво.

Едно предупреждение: времето на полета може да се излъже. Прибереш ли коленете при приземяването, часовникът върви по-дълго и „скокът" пораства, без да си скочил и сантиметър по-високо. Затова добрата система гледа отскачането и приземяването, а не само времето във въздуха. Останалото го върши добрият протокол — виж по-долу.

Какво ползвам сега

Исках информация от нивото на силова платформа, но без лабораторията: нещо, което се слага за пет секунди, мери всеки скок в тренировката и мога да го проверя сам. Така се появи Explosive Belt — колан със сензор, който взима 500 измервания в секунда, работи с приложение за iPhone и iPad и е валидиран скок по скок срещу слоумоушън камера, преди да го дам на когото и да е от моите спортисти.

Коланът следи движението на центъра на тежестта — същото, което силовата платформа изчислява през земята. Височина, време на полета, скорост на отскачане и по-дълбоките показатели отдолу — за всеки скок, в реално време.

Отвъд височината: да разчетеш скока

Височината е заглавието, но не е цялата история. Двама скачат по 45 см — и са два напълно различни спортиста.

mRSI (модифициран индекс на реактивната сила) показва колко високо скачаш спрямо времето, за което го правиш. Единият кляка бавно и се избутва: висок скок, бавен двигател. Другият пада рязко и експлодира: същата височина, двойно по-малко време. В игра, където почти никога нямаш време за дълбоко и спокойно клякане, печели вторият. Еднаква височина — различни приоритети в тренировката.

Ексцентричната и концентричната скорост — колко бързо слизаш надолу и колко бързо се изтласкваш нагоре — показват стратегията на скока. Расте ли скоростта надолу, а височината се държи — спортистът се учи да използва разтягането. Пада ли тренировка след тренировка — време е да поговорим за съня и натоварването.

Как да тестваш правилно

Измервай честно и тествай редовно — и отскокът спира да е мистерия. Става това, което винаги е трябвало да бъде: твое число. Число, което можеш да местиш.